КАРАВЀЛА1 ж. Мор. Лек и бърз три- или четиримачтов кораб с платна от епохата на XV и XVI в. На З август 1492 година генуезкият тъкач Доменико Колумбо-Христофор напуща бреговете на Испания с три каравели и тръгва към Новия свят. А. Каралийчев, С, 85. С каравелите „Санта Мария“, „Пинта“ и „Нина“ той [Христофор Колумб] напуща бреговете на Пиринейския полуостров и се отправя на запад, за да търси пряк път за Индия — приказната страна на подправките и златото. Д. Славчев и др., БМ, 5-6. — Русите окръжили Оджак, дядо попе! .. А напролет като вземат да швъкат ония ми ти руски каравели по морето, като захванат московците да бият от вода и от сухо калето, ела да видиш! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 189-190.
— Ит. caravella вер. през гр. καραβέλλα. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. Годишник на СУ, 1960, 211-212).
КАРАВЀЛА2 ж. Остар. Стара дребна монета от 2 стотинки, насечена за пръв път от Петко Каравелов като министър на финансите през 1880 г.; каравел.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.