КАРАВЀЛЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от каравел. Като мене детища броеха кафетата или пък — ако бубайко ни е дал по каравелче — купувахме си леблебии. Н. Хайтов, ДР, 76. Тя [Станка] повика сестричката си в гостната, дето беше ѝ стъкмила някакви парцали за кукла, даде ѝ едно каравелче, за да си купи захарно петелче, обеща да ѝ изплете чорапи за зимата. Г. Караславов, ОХ I, 94. Познах още и по пряката дясна стъпка, че с магарето е бил Тоне Халваджията Радомирецът, минал току преди мене с лакомиите си да съблазнява селските дечурлига и да събира яйцата по 2 за каравелче. Н. Попфилипов, РЛ, 114. — Вий не помните и онез дребните пари, каравелчетата. Й. Йовков, ПГ, 176.