КАРАГРО̀Ш, мн. -ове, след числ. -а, м. Диал. Название на всяка едра монета от чужда валута. Марко ней вярно ѝ се моли [на Вида Самовила]: / „Немой, сестро, Видо Самовило! Немой кълкай моите църни очи; / ако сакаш вода да ти платам, / ако сакаш со карагрошове; / ако сакаш со жълти флорини!“ Нар. пес., Христом. КМ II, 38. „Айти, Кольо, сирак Кольо! / Дал продаваш невестата?“ / „Е продавам, цена сакам, / на шест места по иляда, / на десета по стотина, / по стотина карагроша.“ Нар. пес., СбБрМ, 198. // Събир. Много такива монети като едно цяло. Ми [харамиите] викнее младине майстори. / Що си тие църква заградиле, / що скояе кърсти и икони, / дори им се зайре дососало; / кубето от карагрош сториле. Нар. пес., СбБрМ, 335.