КАРАГЬО̀ЗИН, мн. карагьо̀зи, м. Диал. Карагьоз2 (във 2 знач.); карагьозчия. Чакаха да чуят божи глас. А Селим хан се усещаше като карагьозин в панаирско зрелище, знаеше, че трябва да проговори, да изиграе онова, което стотици хора наоколо дебнеха със затаен дъх. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 385.