КАРАГЬОЗЧИЛЪ̀К, мн. -ци, м. Простонар. 1. Само ед. Фокусничество; карагьозлък.
2. Представление или изява на фокусници, карагьозчии. Времето на обиколката е съвпадало с верския турски празник кандил геджеси — нещо като заговезни, — през който период на мохамедански пост всякакви дунанми и карагьозчилъци са забранени. Ст. Грудев, АБ, 80.