КАРАГЬОЗЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. 1. Лице, което разиграва кукли.
2. Цирков артист, фокусник, палячо; карагьоз2, карагьозин. Карагьозчия бил човекът по панаирите. Със змията правел разни номера и с нея си изкарвал прехраната. Черемухин, П, 46. Юмер бей още веднъж бръкна в кесията си, хвърли трета жълтица към селянина. Очакваше, че той поне сега ще разтвори ръце и ще стори оня унизителен жест на още неопитен карагьозчия, който е заставен да направи всеки човек, когато получава пари от своя господар. Д. Мантов, ХК, 67.
3. Прен. Хитрец (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
4. Остар. Пренебр. Театрален актьор. Бащата изблещил очи. „Какво?! — извикал. — Че аз го пратих в Одрин да го откъсна от софийските карагьозчии, а той и там — пак театър! Веднага да му отнемете ролята, че дяволите ще го вземат!“ Ст. Грудев, ББ, 81-82. Вечерта бяхме говорили с баща ми и той не вярваше, че заплатите на артистите са толкова ниски. А когато Мони си легна и аз останах още пет минути при стария да си разменим още по някоя дума, той ми каза: „Видя ли, че съм бил прав, като не ти давах на времето да ставаш карагьозчия!“ С. Северняк, ВСД, 89.