КАРАДЖЀЙКА1 ж. Диал. Сорт сини сливи. — Всякакви сливи, бойно! Кюстендилски, троянски, .. Имам и едно специално чувалче с габровски караджейки... за някои от бригадите на отдел „Чистота“. ВН, 1960, бр. 2639, 4. Взех ѝ куфара, .., турих едно гърне с мармалад от караджейки сливи под мишница, прихванах и ней през кръста и я свалих на перона. Чудомир, Избр. пр, 188.

КАРАДЖЀЙКА2 ж. Диал. Малка воденица, в която се мели обикн. черно брашно. На времето Тошевата махала имаше една караджейка наблизо до реката и махленците меляха наред. Кр. Григоров, ТГ, 96. По течението на Стара река, .., денонощно тракаха кречеталата на пет-шест караджейки или хлопаха тежките дървени чукове на няколко първобитни тепавици. Г. Русафов, ИТБД, 170. Ето я и Моновата воденица, старата полусрутена караджейка, заспала вечен сън в шумливата прегръдка на брястовете. Ем. Манов, ДСР, 484. Солта излиза двойно по-скъпа, триците се превръщат на брашно, а цената на брашното хвърчи толкова, че хората предпочитат местните караджейки. А караджейките произвеждат брашно, което се отсява в решето, и правят от него един хляб, клисав като маджун. Н. Хайтов, ШГ, 54-55.


Източник: Речник на българския език (онлайн)