КАРАЍБИ мн., ед. (рядко) караѝб, м. Група индиански племена в Южна Америка, обединени от общ език, населявали в миналото на компактни маси високите места във Венецуела, Гвиана, Северна и Централна Бразилия и Антилските острови. След като храбрите караиби, населяващи острова, били избити, поробителите започнали да „внасят“ роби от Африка. ВН, 1960, бр. 2608, 4. Санбласките индианци принадлежат към почти изчезналия народ караиб. ВН, 1961, бр. 2979, 4.