КАРАКАЧА̀НКА ж. Жена каракачанин. Пред входа имаше две мраморни стъпала, които денем се напичаха от слънцето, и на тях привечер обичаха да сядат две съседки каракачанки и да си бъбрят с хазяйката. Ив. Давидков, КXII, 6. Каракачаните тъкмо преминаваха през хълма и момчето виждаше техните стада и каракачанките как вървят сред овцете и предат. Й. Радичков, ГП, 56. Малката каракачанка плахо пристъпи към учителката. Л. Галина, Л, 77.