КАРАКО̀Л м. Остар. 1. Караул, стража. А чаушинът го викаше на конака, защото през нощта хаджи Донковия Димо и Заювичиния голак Цончо ги беше фанал караколът, че подпинале и ходили да хлопат у Геновица Кеювката. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 516. Запалената бориниста главня край него огря навъсеното лице на въоръжен сейменин от нощния каракол. А. Христофоров, А, 111.
2. Сградата или помещението, в което се намира караулът; участък2. Нападнат бил караколът във Велес и джамията в Щип. Тоя път чашата преляла и щипските турци са отдали на яростно клане. Хр. Бръзицов, НЦ, 316. Фанариотският владика Мелетий ( .. ) подгонил Михайловски, защото отварял очите на народа. Веднъж той бил дори задържан в каракола. Хр. Бръзицов, НЦ, 230. Аз знаех добре, че тази оригинална полиция беше организирана от самите чичеронета, та заплаших с английския каракол (участък). Стр. Кринчев, СбЗР, 358.
— Typ. karakol.