КАРАКО̀НДЖО, мн. -вци, м. Простонар. Според народните вярвания — зъл дух, който плаши нощем хората и върлува главно от Коледа до Богоявление; караконджул, каракончо, таласъм. По едно време нещо зашумява и проточено изсвирва в комина. — Караконджо свири! Т. Влайков, Пр I, 52. Сянката на Хреля се изхлузи из вратата и се изгуби. Страшна пустота ме обхвана от всички страни. „Наистина, няма ли вампири и караконджовци?“ Ст. Чилингиров, ХНН, 116. Аз му казах, че наистина бълнувам, защото съм загубил напълно съня си и ходя като караконджо. К. Калчев, ДНГ, 159. ● Обр. Моят дядо е същински караконджо. По цели нощи не заспива — ту из къщи, ту по двора се щура.
Прен. За човек, обикн. жена с грозен и страшен външен вид. Но когато я заговориха за къщата, бабата се спря. — Недейте бери кахър, баби, не съм заумирала ки! .. — Този караканджо се подиграва с нас! — избухваше след това Райна. Сп. Йончев, СбСт, 152.
— От тур. karakoncolos.