КАРАКО̀НДЖУЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който се отнася до караконджул, който е на караконджул; караконджов, караконджовски.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)