КАРАКУ̀ДА ж. Вид сладководна шаранова риба с високо, странично сплеснато и скъсено тяло, разпространена в Европа и Азия, където обитава разливи на реки, блата, езера. Carassius. Все пак езерото си остава най-богатото находище на щуки у нас и единственото място, където се среща слънчевката, пъстрата каракуда. В. Бешовски и др., ЕП, 54. Тоя път реших да отида на вировете при Петте могили. Ловил бях там преди хубави каракуди и червеноперки. Д. Калфов, ИТШ, 9. Не прилича на белите ми власи да клеча по цял ден из гьоловете на Долни Богров за две каракуди, всяка от които удивително прилича на игленик! Хр. Пелитев, ХО, 100.

— Вер. от гр. κορακώδηζ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)