КАРАКУ̀ДКА ж. Умал. от каракуда; малка, дребна каракуда. Две малки пъстри каракудки се блъскат в ситната мрежа. Христо махва ръка — да си живеят! И отново внимателно залага винтера. С. Северняк, ОНК, 84.
