КАРА̀КУЛА̀К, мн. -ци, м. Диал. Голям нож, ятаган. На юнашките рамене блестяха остри секири — .., на поясите им бяха набучени каракулаци. М. Марчевскн, П, 12. Като видеха тримата комити, които се изгубиха низ дола, турците се изправиха и в ръце с извадени каракулаци тръгнаха напред. Ст. Сивриев, ПВ, 36. Перчемлият .. изтегли каракулака от капията. .. Ножът още като блесна, аз се наведох. Н. Хайтов, ДР, 83.