КАРАМА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. 1. Сорт круша. Над хармана се привежда с разперени клони старият караманец — присадът. Сутрин в росната трева тупат жълтите присади. З. Сребров, МСП, 34.
2. Плодовете на това дърво. На Милка ѝ примъчня да гледа как се мъчи да отвърже торбата и току посегна тя. — Чакай, че аз тука — отвърза най-после той и току ѝ нагреба цяла шепа зрели караманци. Ст. Даскалов, СД, 219.