КАРАМБО̀Л м. Спец. 1. При игра на билярд — удар, нанесен с една топка върху останалите две. — Разправят, че натупала на хаджи Костаки хайманата. Ей го, онзи, дето играе на билярд. — Чифликчията посочи господина със седефената жилетка, който направи карамбол и отиде да го запише с тебешир на черната дъска. Ем. Станев, ТЦ, 123. Удряше топката много точно. Той просто не даваше щеката на Мустафа, защото карамболите му следваха непрекъснато. Беше безпогрешен. Н. Драганов, ТМС, 143. Дори аптекарят, близък идеен приятел на Редингота и теоретик на новите патриоти в града и общопризнат виртуоз на карамболите, се отказа от евтината слава да бие на билярд един свой колега от София. Д. Димов, Т, 287. — Знаеш ли .. като бях младеж и аз играех билярд. Правил съм до петдесет карамбола. П. Вежинов, НБК, 46.
2. Игра на билярд с три топки (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
3. Червената топка в игра на билярд (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
4. Прен. Стълкновение, сблъскване (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
— От исп. carambola през рус. карамболь или фр. carambole.