КА̀РАНИЦА ж. Разг. Кавга, разправия, свада. Каруцарката от полевъдната бригада Иванка Лекова — жена слабоватичка и дребнолика, .., беше впрегнала конете и отдалеч слушаше караницата пред обора. Ст. Марков, ДБ, 59. Но той беше ревнив, оплакваше се, укоряваше Нона и разговорът им се превърна в караница. Й. Йовков, ЧКГ, 92. Дребнавите клюки и злобните караници между близки и далечни съседи са пословични. Но градът има културни традиции. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 358. Зад всяка врата се чуваха гласове — на мъже, на жени, които започваха от глух шепот и стигаха до караници, разправии и пронизителни детски писъци. Ал. Бабек, МЕ, 229.