КАРА̀Т м. 1. Единица мярка за тегло на скъпоценни камъни, равна на 0,2 от грама. Имаше само едно — този огромен диамант, сто, двеста, а може би и триста карата, чист без никаква пукнатинка, един невиждан кристал от зелен диамант. П. Бобев, К, 9. Един от най-прочутите диаманти от този вид е диамантът „Пит“ или „Регент“, който тежи 137 карата. К, 1963, кн. 3, 29. В находищата то [общото съдържание на диаманта] се изразява в карати на тон, както златото и среброто, а не в проценти, както повечето полезни изкопаеми. Б. Ангелов, ЗМ, 42.
2. Тегловно съдържание на благороден метал в сплави за бижутерията, монети, медали, в зъболекарската техника и др.; проба. // Стесн. Единица мярка за означаване чистотата на злато в негови сплави. — От колко карата са тия две халки? — четиринадесет! Д. Калфов, Избр. разк., 66. Той я измери с покровителствена усмивка, сякаш златар отмерва с око каратите на бучка захар, и каза: — Ако при всички срещи с чужденци пращаме такива представителки, то за България ще мислят само най-хубаво. Ст. Даскалов, СЛ, 228. 24 карата злато е напълно чисто.
— Нем. Karat или от ит. carato.