КАРАУ̀ЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от карауля; стоене на караул. Той [Христо] отбелязваше и се вълнуваше и от най-малките неправди, които за народа бяха ежедневие. Ала срещата с онбашията, подозрителността му и това усилено караулене по всички краища на Карлово го озадачаваха. Ст. Дичев, ЗС I, 505. Та какво е смъртта? Нима не я преживяваше почти всеки ден, докато съдеха Арманд? Ами карауленето с револвер в джоба, докато долу американката тракаше? М. Грубешлиева, ПП, 184.