КАРАУ̀ЛКА ж. Разг. Будка, помещение, където стои караул. Сепнах се, станах — лагерът спеше. Само пред караулката двама тихо разговаряха. Кл. Цачев, СШ, 168. Той стигна караулката на четвърти километър. Д. Кисьов, Щ, 90. Полицаят спокойно излезе от караулката и прегради пътя ѝ. Тотка инстинктивно се дръпна назад и удари гърба си в електрическия стълб. М. Яворски, ХСП, 333. — Де турихте въжето? — попита Васил. Занесли го били на стената — под навеса на старата караулка. Ст. Дичев, ЗС I, 585.