КАРАУ̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Охранявам, пазя нещо като караул. И след това, чрез дежурните стражари, които караулеха в отделението, Марин предлагаше услугите си на ония арестанти, които не бяха под строг режим. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 154. На края на улицата караулеше войник. Разхождаше се нервно и отсечено — пет крачки напред, пет крачки назад. М. Грубешлиева, ПИУ, 241. Тя се зае усърдно за работа, но работеше само нощем, додето Величков с револвер в джоба караулеше по двора и пред вратнята на къщата. На З април вечерта знамето бе свършено. СбЦГМГ, 221.