КАРА̀ЧКА ж. Диал. Метално или телено приспособление, извито в единия край, с помощта на което се управлява обръч, колело (при детска игра). Илийчовото търкало беше толкова ниско, че не можеше да се кара с пръчка. Затова той си намери дебела тел и криво-ляво нагъна долния ѝ край на квадрат. С това приспособление тикаше колелото да се върти. Но да се надбягваш с такъв малък обръч е цяло изтезание! От всяка трапчинка и камъче колелото подскача и излиза от карачката. П. Славински, МСК, 21.