КАРАЩЍСВАМ, -аш, несв.; каращѝсам, -аш, св., прех. Простонар. Смесвам, размесвам. И по вестници, съобщения и с всички простени и непростени средства смеси, разбърка, каращиса гости с делегати, руси с поляци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 395. След половин час по една от софийските улици с героичен пристъп, в бойна верига се движеше една дивизия жандари, каращисана с малко патриотична милиция. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 67. каращисвам се, каращисам се страд. и взаим.

КАРАЩЍСВАМ СЕ несв.; каращѝсам се св. Простонар. Набърквам се, намесвам се в нещо. „Допишете на Ахмед ага да не ми се каращисва (бърка) в моята работа, да не ма праща със зор да ида на Югово и други села...“ Н. Хайтов, П, 136. — А бе, докторе, ква й таз работа, .. Сума свят са й набрал вън... Ще стане някоя гюрюлтия, аз не са каращисвам. Ст. Л. Костов, М, 116.

— От typ. karişti.


Източник: Речник на българския език (онлайн)