КАРБАМЍД м. Хим. Органично съединение — безцветно кристално вещество, добре разтворимо във вода, краен продукт на белтъчната обмяна в организма на човека и млекопитаещите; урея, пикочина. Хората със зацапани ватенки скоро ще започнат да строят цех за производство на карбамид, който ще се използва не само в селското стопанство, но ще служи и за суровина на редица пластмасови изделия. К, 1963, кн. 4, 4. Карбамид се прибавя не към люцерна или други бобови, а към бедните на белтъчини фуражи, каквито са царевицата и другите житни. Т. Дарджонов, МГОК, 43. Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение, което намира приложение за получаване на лекарства, пластмаси, торове, лепила и др. Δ За първи път карбамидът е бил открит през 1773 г.
— Фр. carbamide или нем. Karbamid.