КАРБАМЍДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. 1. Който се отнася до карбамид1. Карбамидово производство.

2. Който е произведен с карбамид1; карбамиден. Карбамидовите лепила могат да се изработват в прахообразно състояние или като гъсти високовискозни течности със съдържание на сухо вещество 60 до 80 %. Д. Лалев и др., НМП, 98.

3. Който е предназначен за производство на карбамид; карбамиден. Карбамидово предприятие.


Източник: Речник на българския език (онлайн)