КАРБО̀Л, мн. няма, м. Хим. 1. Кристално безцветно вещество с много остра миризма, получавано от каменовъглен катран и употребявано като силно дезинфекциращо средство; фенол. Първият дезинфектор, който бил въведен съвсем целенасочено в хирургията, бил карболът. С. Славчев, ЖББ, 40. Зданието на медицинския факултет беше старо, тъмно и мрачно, а от подземието му, в което се намираха дисекционните зали, лъхаше зловеща миризма на карбол, трупове и формалин. Д. Димов, Т, 90.
2. Разг. Карболова вода. Докторът извършваше леки операции на абсцеси, чуваха се стенания, детски писъци, охкания и въздишки на облекчение. Миризмата на карбол и лекарства изпълваше къщата и стана състава част от чистотата. Ем. Станев, ТЦ, 35.
— От лат. carbo ‘въглен’.