КАРБО̀Н м. Геол. Петият (каменовъгленият) период от палеозойската ера, характеризиращ се с влажен субтропичен до тропичен климат и изключително богата растителност, представена от водорасли, плаунови, членесто-стъблени, папратовидни и голосеменни растения. Карбонът (каменовъгленият период) получил името си от грамадните залежи на каменни въглища, намиращи се на много места в земната кора. Геол. IX кл, 149. Вулканични прояви със значителна сила имало и през девон и през карбон, но през триас (..) вулканската дейност надминала дори това, което ставало през камбрия. Хр. Тилев, В, 22.
— От лат. carbo ‘въглен’ през рус. карбон, фр. carbone или нем. Karbon.