КАРБОНИЗА̀ТОР1 м. Техн. Приспособление във форма на камбана, котел, дълга тръба и др., в което се извършва карбонизация на дърва.
— От фр. carbonisatеur.
КАРБОНИЗА̀ТОР2 м. Хим. Вещество, което се използва за повърхностно навъглеродяване (цементация) на стоманени детайли. Карбонизаторите биват твърди, течни и газообразни.