КАРБОНИЗА̀ЦИЯ1, мн. няма, ж. Хим. 1. Непълно изгаряне на органично вещество вследствие на кислород; овъгляване.
2. Процес на взаимодействие на някои химически съединения с въглеродния двуокис.
3. Суха дестилация на дърва или каменни въглища. Произведените газове от карбонизацията (..) на въглищата служеха за загряване на пещите. Хр. Даалиев, ТИА, 19.
4. Очистване на масло чрез прекарването му през дървени въглища.
— От фр. carbonisation през рус. карбонизация или нем. Karbonisaton.
КАРБОНИЗА̀ЦИЯ2 ж. Спец. Обработване на вълна или полувълнени платове с разтвор от минерални киселини за отстраняване на растителните примеси. Карбонизацията е метод (и единствен за случая) за отстраняване на целулозните примеси. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 377.
— От фр. carbonisation през рус. карбонизация или нем. Karbonisation.