КАРБОНЍЛ м. Хим. Съединение на въглеродния окис с някои метали. Под въздействието на въглеродния окис никелът образува смъртоносните пари на никеловия карбонил. HTM, 1961, кн. 12, 4.
— От рус. карбонил или англ. carbonyl.
