КАРБОРУ̀НД м. Хим. Съединение на силиций с въглерод, което представлява много твърди зелени или червеникави кристали, употребявани за шлифоване, точене и под.; силициев карбид. С въглерода силицият се съединява при много висока температура, като образува силициев карбид .., наречен още карборунд. Хим. VIII кл, 1958, 119. Високата температура на дъговите пещи позволява да се осъществят най-различни реакции, изискващи висока температура, например добиване на алуминий, .., получаване на карборунд, който има много голяма твърдост и се използува за шлифовка. Физ. X кл, 1965, 175.
— От рус. карборунд или нем. Karborund.