КАРБОРУ̀НДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Карборундов. Кристалът, чиято твърдост се изпитва, се шлифова върху чугунена или стъклена плоча с карборунден или шмиргелов прах. Г. Георгиев, МП, 117.
