КАРБУРА̀ТОР1 м. Техн. Устройство в двигатели с вътрешно горене, в което течното гориво се превръща в гореща газообразна смес с въздух и пари от горивото. „Ако моторът спре да диша — търсете повредата, като почнете от най-простото. Проверете гърлото му — карбуратора.“ А. Гуляшки, МТС, 325. — Ако амбриажът е изтрит и карбураторът е замърсен, каква полза, че спирачките са здрави и буталата нови. Б. Райнов, ДВ, 159. Пилотът показа глава на вратата и изтри чело с омаслените си ръце: — Готово! — каза той. — Да оправя само карбуратора и, надявам се, след четвърт час... Ст. Волев, МС, 111.
— От фр. carburateur през нем. Karburator.
КАРБУРА̀ТОР2 м. Хим. Течно въглеродно запалително вещество, което се употребява при карбурация.
— От фр. carburateur през нем. Karburator.