КАРЀ, мн. -та, ср. 1. Правоъгълен четириъгълник, квадрат обикн. като шарка на тъкан. Сега тя приличаше на истинска дама, трогателно тържествена в костюмчето от шотландски плат на тъмни, зелени и сини карета. Б. Райнов, ЧЪ, 134. — В бръснарницата влезе висок като върлина, малко небрежно, но елегантно облечен мъж. На лявата си ръка беше преметнал пардесю на карета. Д. Спространов, С, 15. Никой в това халище не е подреждал боите в бразди, не е строявал цветовете в карета, не е командувал. Н. Хайтов, ШГ, 21. Ниско край морето зеленееха каретата на морската градина. Д. Добревски, БКН, 38. Като новост за десените на платовете се лансират едрите карета. // С предл. в, на. Форма на равностранен правоъгълен четириъгълник; квадрат. Бабините Видини кули сега представляват един средновековен замък в каре с външен и вътрешен двор. П. Делирадев, БГХ, 53. Салфетката, която трябва да бъде в тон с покривката, се поставя сгъната на каре или плик върху чинията. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 237.
2. Бродирала покривка във форма на равностранен правоъгълен четириъгълник. В една от някогашните одаи бе нареденият от лелята салон: виенски столове, скрин с кадифена покривка; по стените карета с изшити от разноцветни коприни цветя. О. Василев, Т, 92. Още на другия ден приготвихме колет — прекрасна копринена блуза българска бродерия, каре за маса и едно кожухче. ВН, 1958, бр. 2000, 4.
3. Стесн. Част от двор, обикн. в затвор с такава форма, в който се разхождат затворниците. По стълбите ни срещна един от главните надзиратели .. — Тези кои са — попита той нашия пазач някак преднамерено, — смъртните ли? — Тъй вярно, господин главен! — Кое каре е определено за тях? Ем. Манов, ПЯ, 26. Но след това ни заведоха на всекидневната разходка в каменното каре на двора. П. Вежинов. ЗНН, 70.
4. Четириъгълен, обикн. военен строй. Вече беше се развиделило. Виждаха се ясно каретата на ротите и батальоните. Кл. Цачев, В, 307. Когато наближиха до строените в каре части, капитан Мушкетов изкомандува със силен, писклив глас: — Мирно! Д. Ангелов, ЖС, 662. В осем часа на другия ден всички ученици се строили в каре сред двора на гимназията. О. Василев, ЖБ, 238.
5. Готв. Месо, обикн. свинско, около долната част на гръбнака, между ребрата и кръста, таза на животното. Най-крехката и сочна скара е от карета. // Разг. Отделна порция ястие от такова месо. Поръчах си едно каре.
6. Спец. Печатен текст, заграден с линии. После изникна въпросът за мястото на имената, и майорът излезе в списъчното каре на четвърта страница — преди мене. Ст. Сивриев, ЗСБ, 219. Към титулните елементи на· книгата принадлежат: корицата или подвързията, титулът или главното заглавие на книгата и изходните сведения, които в практиката са познати повече под наименованието издателско каре. Г. Върбанов и др., НТ, 65.
7. Техн. Приспособление в предавателния механизъм на автомобил, за да се предава движението от коляновия на кардановия вал. От едната си страна валът завършва с шайба или каре, необходими за предаване движението на работните машини. М. Тодоров и др., ТМСС, 144.
8. Разг. Група от четири души при игра на карти или при някои старинни, танци. Ако стане каре на разсъмване, може да се хвърли едно „31“. С. Северняк, ВСД, 79-80. Всяка събота вечер от осем часа в квартирата на околийския началник Киселов се играеше покер. .. Постоянният човек в карето бе, разбира се, домакинът. П. Вежинов, ВП, 31. Днес следобед използувахме почивката и образувахме каре за покер. П. Незнакомов, БЧ, 71. И потръгнал по-весел живота / край морето, / тъй като направили за белота / карето. В. Петров, СбСт, 99. Изведнаж оркестърът гръмна пак u в залата се образуваха десетина карета от танцуващи двойки... Ив. Вазов, Съч. XI, 199.
9. Разг. При игра на карти — четири еднакви карти в ръцете на един играч при едно раздаване. Стоянчо обърна двете карти. Едната от тях беше дама пика. С нея Калоянов правеше каре дами. П. Незнакомов, ТС, 64. Димитър се смееше гръмко и се тупаше по коляното — в ръката си държеше каре от валета! Ст. Марков, ДБ, 19. — А нима аз изглеждам мрачен? — Да, ужасно мрачен — потвърди експертът. — Вие приличате на играч, който непрекъснато тегли карета, но се бои, че противникът му може да покаже кентфлош. Д. Димов, Т, 131.
— Фр. саrré.