КАРЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от каре (в 1, 2, 5 и 6 знач.); малко каре. Небесносинята рокля на каренца с бяла гарнитура е много удобна. Л, 1965, бр. 2, 54. Още с отварянето на пакетите, в които са били изпратени по десетина-двадесет екземпляра, малката книжка със заглавие в червено каренце е била разграбена от читателите. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 108. Уших каренце с българска бродерия.