КАРЀТА1 ж. В миналото — елегантна покрита пътническа кола на пружини, теглена от коне; луксозен файтон. Али остави багажа си в близкия хотел и тъй както си беше, в лилавия пътен сюртук, нае карета и се упъти към турското посолство. Ст. Дичев, ЗС I, 44. През белоколонните пропилеи на Смолни, които са видели много позлатени карети, се намъкнаха с грохот тежки оръдия. А. Каралийчев, С, 125. Парадна карета. Пощенска карета.
— От ит. carretta през рус. карета. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в българския език, ГСУ, 1959, 248). — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857.
КАРЀТА2 ж. Едра костенурка, разпространена в топлите морета и океани, от чиято черупка след обработка се изготвят различни изделия. Caretta caretta.