КАРЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до карета1, който е на карета1. Като застанеш на къщния праг и погледнеш отвъд покрива на каретната стряха, виждаш днешната Ясна Поляна. А. Каралийчев, С, 130. Каретен кон. Каретна тапицерия. Каретно колело. Каретни врати.


Източник: Речник на българския език (онлайн)