КА̀РИ само мн. Геол. Съвкупност от вдлъбнатини като улеи, които се образуват по повърхността на варовикови скали и почви, гипс, каменна сол в резултат на химическото действие на дъждовните и снежните води; щрати. Струйките вода, които при валеж се стичат по повърхността на варовикова скала с течение на времето разтварят варовика и се образуват неправилни тесни бразди, наречени кари. Геогр. VIII кл, 1965, 82. Водата се просмуква в пукнатините и фуниевидните падини и постепенно разтваря варовика. Пукнатините — кари — растат, ширят се. Л. Мелнишки, ПП, 149. Долините водят началото си от големи кари, от чиито вдлъбнатини се спускат водопади. С. Кюпрюбашиев, И, 16.
— От нем. Karr.