КАРИЀР м. 1. В съчет. с предл. в. Най-бърз конски бяг. Боляринът дигна ръка. Конниците пришпориха. Фръжин се носеше напред в бесен кариер. Д. Добревски, БИ, 99. Ние залегнахме мигновено, за да посрещнем конния отряд араби, който преваляше хълма и се носеше насреща ни в бесен кариер. П. Бобев, К, 31. // Разш. Най-бърз бяг на животно. Пенчо [магарето] премина моста в кариер, без да намалява скоростта, продължи нагоре по мекия път. Т. Данаилов, СбСт, 225. Чу се гласа му [на чичо Петър] само над Килиената улица, но веднага се загуби в шума на няколкото военни талиги, които минаваха в кариер край нас. Ст. Чилингиров, ХНН, 77.
2. Ход на ездач, чийто кон е в такъв бяг. Конникът караше кариер, .., тялото му се тръскаше, леко издърпано назад. З. Сребров, Избр. разк., 16. Оттам Лазар Матонов препусна кариер към града. Т. Харманджиев, Р, 175. Той маха шапка и препуска успоредно с влака, препуска кариер, и влакът не може да го надбяга... Д. Ангелов, ЖС, 706-707.
3. Прен. Бързо, стремително движение. Те [синовете] огледаха внимателно спестовната книжка и завещанието .. па хукнаха в кариер към бащината си къща. ВН, 1960, бр. 2793, 4.
4. Разг. Като нареч. Възможно най-бързо; в кариер. Саиб беше доволен. Грубите, главни линии на разпита се очертаха: неочаквано леко подсъдимият бе признал, че е пратеник на Букурещкия централен комитет. Той се обърна към Иванчо u Шакир, .. и зашепна: — Сега вече кариер! Трябва да го разстроим с внезапни въпроси! Ст. Дичев, ЗС II, 747.
— От фр. carriere хиподру̀м, манеж’ през рус. карьер.