КАРИЀРА1 ж. Място, където са вадят, добиват инертни материали (пясък, чакъл, глина, камък). Игличевските кооператори, за да докарат по-лесно камъни от кариерата за новите постройки, бяха разширили и поравнили пътя, който се отбиваше от централното шосе на петстотин метра. Кр. Григоров, И, 131. В Искърския пролом при гара Церово и Лакатник има големи кариери за пясъчник. Й. Радичков и др., ГСП, 10. Неговият адвокат му каза, че ако се отърве само с три години работа в кариерите, ще черпи. Й. Радичков, СР, 72. Когато приближиха кариерата, каменарите чуха откъслечни звънливи удари. Ив. Борисов, НПГ, 70.
— От фр. carrière или от ит. carriera.
КАРИЀРА2 ж. Книж. 1. Път, напредване в служебното положение или в друго поприще. Ламбрев беше млад човек, почнал кариерата си в сражения и походи. Й. Йовков, Разк I, 153. Неговият ум, красноречие и способности се ценяха високо. Той отиваше бързо към една бляскава кариера. Ив. Вазов, Съч. VIII, 101. Старшията почувствува гняв. Той съзна, че сега кариерата и службата му висяха на косъм. Д. Димов, Т, 284. // Добро служебно положение, постигната висока степен на развитие в службата. За миг пред очите му [на Легрен] мина твърде неприятна за спомняне картина: той се видя пак в началото на тъй трудно извоюваната си кариера. Опити, неуспехи, унижения, несигурност, постоянна липса на достатъчно пари. П. Спасов, ХлХ, 24. „Аз съм човек с титла, с кариера, имам си собствен апартамент и спестени пари в спестовната каса.“ А. Гуляшки, Л, 503.
2. Вид професия, занятие; поприще. Пръв път, .., той почувствува сичката неприятност на новата си кариера. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Когато някога за пръв път влезе в съдийската кариера, Андреев беше млад и хубав момък. Д. Калфов, Избр. разк., 63. И Стоян Загорчинов напуска военната кариера, отказва се завинаги от своето офицерско бъдеще, за да следва история. Е. Каранфилов, Б III, 220. Написах един разказ, .. и му го дадох да го прегледа. .. — Много рано си избрал кариерата си — ми каза той, .. — Боя се да не ти омръзне скоро. Д. Немиров, СбЦГМГ, 362.
3. Разг. Само членувано и в съчет. с предл. οт. Офицерите на редовна служба. Ротният им командир — капитан от кариерата, го извика [Иванов] в канцеларията си. Ст. Марков, ДБ, 228. Бяха четирима — трима запасни офицери и един от кариерата. Д. Кисьов, Щ, 121.
4. Дипл. Само членувано и в съчет. с предл. οт. Дипломати, дипломатически корпус. За да се повиши един от кариерата или само да се премести, засягат се неизбежно службите и поне на още десетина дипломати и по такъв начин се стига до така наречения дипломатически кадрил. Д. Калфов, Избр. разк., 181.
◊ Правя (направя) кариера. Книж. Стремя се да постигна големи успехи, бързо да напредна в служебното си положение или в някаква област, обикн. ръководен от користни цели. — Страната се върна сто години назад, професорите са изгонени, университетът е затворен. Ето го сега нашия уважаван професор, държи сказки и се мъчи да прави политическа кариера. Ем. Станев, ИК I и II, 35. — Нищо и никакви хора направиха кариера, станаха редактори, писатели, а ти все пишеш и още нищо няма наяве. Ст. Даскалов, СЛ, 86. — Не знаеш ли да се държиш с началството, Киселов... Няма лесно да направиш кариера. П. Вежинов, ВП, 33. Той [бай Нончо] не беше честолюбец, не мечтаеше да прави обществена кариера, никога не бе изпитвал амбиции за големство. А. Гуляшки, СВ, 250.
— От фр. carrière вeр. прeз рус. карьeра или рум. cariéră. — Б. Димитров, Асeн I (прeвод), 1864, 65.