КА̀РИЕС м. Мед. Загниване на плътната костна или зъбна тъкан; кариоза. Кариес (костояд), фрактури и пр. дават не само спонтанни, но и палпаторни болки. М. Василев и др., ВБ, 38. Загубата на един зъб е едно малко нещастие само по себе си.. Няма го вече широко балансираният дъвкателен процес, явява се вбиване на храната в зъбните междини, започва бърз кариес в двете срещащи се редици зъби. ВН, 1964, бр. 3872, 2. Зъбният кариес, .., трябва да се излекува още в началния му стадий. ВН, 1964, бр. 3872, 2.

— От лат. caries.


Източник: Речник на българския език (онлайн)