КАРИКАТУ̀РА ж. 1. Изк. В изобразителното изкуство, литературата или театъра — изображение на лица, предмети или събития с преувеличени характерни черти и особености с цел да предизвикат сатиричен или комичен ефект. В това време всички бяха настанали и заобиколили бея, та надничаха над сатирата, дето измежду текста беше изписана карикатура на подобие на Селямсъза, качен на гъска. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79-80. И Андрей ги е ругал, и гаровият карикатурист Дако Парата веднъж ги изписа в стенвестника, .. Всички се смяха на карикатурата. М. Марчевски, П, 174. Елин Пелин рисуваше добре, всякога лица, никога пейзажи, обичаше карикатурите и рисунките му са повече карикатури. СбАСЕП, 167. Снежа се спря пред новия брой на стенвестника, който децата бяха окачили вчера следобед. Вгледа се в карикатурата и изненадана прочете своето име. Л. Галина, Л, 11. Еднаква ненавист храни писателят и към Нена чорбаджи .. Наместо портрет представя една карикатура, в която нещастният чорбаджия изгубва почти своето човешко подобие. К. Величков, ПССъч. МП, 55. Актьорската игра е без увлечения към външната характеристика, към карикатурата, гротеската. ЛФ, 1977, бр. 1, 3. — Изрисувай и мене! — казах аз. .. След пет минути беше готова и моята мутра — дълъг нос, голяма уста, .. — Това е карикатура — каза той. К. Калчев, ПИЖ, 169.
2. Прен. Смешно подобие на нещо. Жак растеше хилав и слаб, като някаква карикатура на това, което баща му бе искал да направи от него. Б. Райнов, ДВ, 251. Наистина, антикварят приличаше повече на добре моделирана карикатура, отколкото на жив човек. Γ. Райчев, Избр. съч. II, 180. — И защо си е така проскубала хубавите вежди? Вдигнала ги, изтеглила ги, японски фасон. Че по що им харесва тоя японски фасон, на хубавите момичета, та се правят на карикатури. Елин Пелин, Съч. IV, 214.
— Ит. caricatura през рус. карикатура. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в българския език, ГСУ, 1959, 248). — АНГ т. II (в частно писмо от 1846 г.).