КАРИКАТУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е характерен за карикатурата, който представя нещата смешно, преувеличено, с който се бичуват отрицателните черти на лица, обществено-политически или социално-битови явления. Неговите [на Бешков] незабравими карикатурни портрети на различните видове еснафи живо и непосредствено разкриват най-хубавите герои на печалното и пошло време. Е. Каранфилов, Б III, 105. В повестта „Маминото детенце“ Каравелов рисува образите на Нено и Неновица в карикатурен вид, засилва тяхната охраненост, окръгленост и неподвижност, с което по-силно подчертава типичните им особености на чорбаджии. Христом. VIII кл, 91. Без да правим подробен анализ на играта на отделните изпълнители, трябва да се спомене, че в никой случай не можем да се съгласим с карикатурното представяне на образа от актьора. Карикатурата тук е отнела съдържанието на образа. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.
2. Който наподобява карикатура. Дара се е покачила на дървената маса и пародира модерни танци. .. Изведнъж се заковава на място като онемяла: .. И отново се впуща предизвикателно в карикатурните си, разглобени движения. Бл. Димитрова, Лав., 119-120. — Аз не обичам шумните манифестации, от които и най-сериозният човек лесно може да изпадне в карикатурно положение. Н. Попфилипов, РЛ, 142.