КАРИКАТУРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Изобразявам някого или нещо в карикатурен вид. Слагаше [Къньо] бележника си под мишница, вземаше два-три въглена и тръгваше по нивите и кръчмите и рисуваше селяните, карикатуреше ги, разсмиваше ги. К. Калчев, ПИЖ, 172. Всичко в стаите е тъй чисто, щото свидно му става на човек да влезе с обущата си. Дори когато искат да карикатурят госпожа Лецка заради чистофайничеството ѝ, казват, че са я видели една заран на покрива, когато миела керемидите. Д. Немиров, Д № 9, 22-23. карикатуря се страд.