КАРИО̀КА1 ж. 1. м. и ж. Жител на Рио де Жанейро. Но в Рио де Жанейро има и друг карнавал. Това е карнавалът на обикновените хора.. Четири нощи поред се весели кариока обикновеният жител на Рио де Жанейро. РД, 1965, бр. 241, 5.

2. Вид южноамерикански танц и съответната музика (Вл. Георгиев и др., БЕР).

3. Разг. Панделка за привързване на женска коса. Прибери косите си със синята кариока, ще ти отива на блузата.

4. Вид брошка с висулка (Л. Андрейчин и др., БТР, 1976).

— Амер. от собств.

КАРИО̀КА2 ж. Малка кутия с 8 цигари, произвеждана у нас в миналото. Човекът ги [цигарите] погледна равнодушно и вадейки кариока, отказа сухо: Пуша серт. Д. Димов, Т, 658. Така казах, макар и да знаех, че в джоба си имам пари колкото да си купя една кутия цигари трето качество. И не голяма кутия, а малка кариока, както ги наричаха тогава. А. Гуляшки, ЗР, 101. // Цигара от такава кутия. Дай една кариока.


Източник: Речник на българския език (онлайн)