КАРИОКИНЀЗА ж. Биол. Основен, най-разпространен начин на размножаване при растения и животни чрез преобразуване на клетъчното ядро и получаване на две клетки, равни на изходната; митоза. Деленето на клетките става по два начина: непряко или чрез митоза (кариокинеза) и пряко делене чрез амитоза. Р. Райчев, НДК, 14.
— От гр. κάρυον + κίνησις.