КАРИО̀ЛА ж. Остар. Легло, креват. Заръча на ония, които стояха при болния, часто да отварят прозорците, които бяха надалеч от кариолата му. НКАФ (превод), 125.
— От ит. carriola ‘детско легло’ през гр. καρριόλα. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в българския език, ГСУ, 1959, 248-249). — Π. Ρ. Славейков, Цариградски потайности, 1877, 146-147.