КАРИО̀ЧКА ж. Кариока2. Янко протяга тържествено малка „кариочка“. „На, брат, вземи си!“ кани той. Ж. Колев и др., ЧПБ, 46. „На борба за екстра качество. Нито парче второ и трето качество!“ Отлично, баджанак поздравих го аз и го почерпих с една кариочка. ВН, 1960, бр. 2793, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)