КАРЍРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на карета, на квадратни фигури. Той беше с кариран каскет, с бяла найлонова риза и ярко оранжево яке. К. Калчев, СТ, 116. В карирания си халат той изглеждаше още по-млад. Л. Михайлова, Ж, 132. Кирилов издигна ръката си и след миг карираният флаг разсече с плющене въздуха. Стартът бе даден. В. Райков, ПВ, 85. След три дни получих писмо от нея. Два карираш листа за заявление, изписани нервно и небрежно. И. Петров, ОЗап., 84. Приятелят му [на Киро] четеше технически справочник; по масата бяха разпилени купчина карирани листове с чертежи. Р. Михайлов, ПН, 118.